Седмица 14 - Пътешествия

Мислех да прескоча тази седмица и да ви досаждам отново в неделя, но някак си не можах да наруша обещанието дадено на себе си да публикувам всяка седмица.

  Та ето ме тук с куфар и малко цветя.

 Куфарът правих за колега, който ни напуска за да замине за Германия. Той имаше рожден ден наскоро и логично, след като го попитахме какво да му подарим, той отговори - Куфар с пари. Така и направихме - от мен куфара, от колегите парите в него и подаръкът беше сформиран бързичко. Първоначално мислех да използвам куфар на Тим Холц, който шМи беше нарязала за мен преди поне 2 години, но като го извадих и видях колко части има, бързо се отказах и минах на план Б с рязане на ръка. Стана крив, набръчкан и изстрадал, но така се те, куфарите, които често престояват в багажното отделение на самолета.

 Аз също пътешествах тези дни в посока Италия, Рим. Но тъй като това не е блог за пътешественици, ще ви споделя само с три изречения моите впечатления от Рим и ще ви покажа няколко снимки. Основен фотограф беше сина ми и много се забавлявах като гледах днес снимките - как изглежда Рим през неговите очи.

Та, Рим е грандиозен, величествен, забележителностите му определено не могат да бъдат подминати, защото независимо от коя епоха датират, те се възвисяват над всичко друго, било то с размера си или пък с красотата си.  Опитах се да пропускам тълпите туристи, които обикаляха в кръг с карта в ръка и зачеркваха хиксчета след всяко място в списъка си, но не винаги ми се получаваше - просто туристите са много, твърде много. 

Но моят Рим по-скоро е този на тесните улички, на старите сгради с капаци на прозорците, на уличните музиканти, на цветята,  на монахините на мотопеди, на малките смешни коли, на карираните покривчици и  масичките, които едва побират две пици.  

Рим, в който ядем сладолед в Джелатерия от 1947 г. и си пием капучиното в семейна Пастерия от 1925 година. Изключително ме впечатли тази приемственост на магазинчетата и сладкарничките - какво ли е ти, баща ти, дядо ти да сте занаятчии и това да не се променя, въпреки всички промени в забързания свят около нас? 

 Ами, хареса ми. Весо каза догодина пак. Марти обеща да научи десетина италиански думи дотогава.