понеделник, 22 август 2016 г.

Вкусът на лятото е сладоледен.

Ето ме - като за начало на седмицата
Розова, лятна и вкусна. Не аз, а поредната страничка в арт журнала ми. Още откакто решихме каква ще е темата на лятното Картишок предизвикателство, на мен ми се въртеше идеята за сладоледи. После обаче се запилях с някакви коктейли по софийските барове и вдъхновението ми отиде съвсем в друга посока. Сега, два месеца по-късно и съвсем на финала се връщам на сладоледена тема (защото докторите ми забраниха да ходя по барове, иначе щеше да има бирени странички с мирис на цаца.) А и нямаше как да я пропусна темата по две причини.
Причините си имат имена: Марти и Ева.
Ева, защото непрекъснато, още от момента, в който отвори очи започва да повтаря като мантра: "Може ли сладолед?", " Кога ще ям сладолед?" и това до вечерта, независимо колко сладоледа е изяла междувременно. Има къса памет за тези моменти, забравя и започва отначало.
Марти пък е виновен, защото ми нарисува самите сладоледи. Аз имах намерение да пробвам сама да ги нарисувам, но това ми намерение остаря от чакане на бюрото ми и се прехвърли на Мартиновото. И детето нали е съвестно - свърши ми работата. За съжаление или радост много прилича на майка си. Не знае кога да спре. Някъде на около осемнайстия сладолед го спрях. 




На страничката се побраха само три. Но пък с голям кеф си поиграх да ги направя максимално реалистични. Дали съм успяла ще кажете вие.   

Предизвикателства/Challenges:  
monday SSS Summer fun
image

Wednesday SSS Make for a border



image
A gem of a chalenge - Challenge #176 Summer Fun
Creative Artiste Challenge - - August - Anything Goes 
Country View Challenges - Hot summer days
Morgan's Art World - 2W, E3, - No 17 - (W1 of 2) - Anything But a Card
WordArt Wednesdays -#244/245(Week 1 of 2) Anything Goes 
A Vintage Journey - Stencil it  





събота, 13 август 2016 г.

Ето кой е роза, кой е крем и кой е щастие за мен.

Август е. 
За повечето хора това значи жега, отпуска и море.
Но за мен е празник, любов и планина.
Имахме си годишнина тези дни, а любимият празнува и рожден ден. Така че имам какво да ви показвам и разказвам. Всеки път ми става все по-трудно да намирам материален израз на любовта си към него - за почти 20 години съвместен живот сме си подарявали всичко - и шантаво, и вкусно и нужно и ненужно. Затова напоследък прибягвам до сътворени от мен дреболии, в които най-важното е посланието. Така стана и този път. Отдавна исках да му направя картичка с две солнички и текст: "We belong together just like". Идеята е от тук. Но после ми хрумна да го направя малко по-сложно - като взема истински солнички и им нарисувам очи, мустаци и уста с перманентен маркер. 
А посланието стана малко побългарено, но ми се въртеше в главата още преди седмици: "Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен!"
Трябва да призная, че това е една от малкото кутии, които ми се получиха от първия път. Обикновено ги меря и режа бая криво и трудно напасвам капака. Тук обаче всичко стана на един дъх - от избора на хартии до сгъвката и украсата. Вярвам, че е така, защото бях водена от водопад от Любов докато я правех и малко късче от сърцето ми остана в проекта. 
 






 Толкова бях доволна от резултата, че хич не събрах сили да направя картичка за рождения му ден. Но пък там децата се записаха с няколко неща,  за които  ще ви разкажа в друга публикация.

 Желая ви да правите всичките си проекти и поръчки със страст и вдъхновение, защото винаги си  личи положителната енергия, вложена в ръчно изработените вещи. Усещането да получиш такъв подарък е уникално. 




Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 7 август 2016 г.

Цветни и летни арт журнал странички.

Наминавам съвсем междудругото да споделя някоя и друга страничка от арт журнала ми. Да не си помислите, че мързелувам и си лежа в нас. Напротив- следвам собствения си принцип, а именно всеки ден по нещо направено - това за мен е най-краткия път към вдъхновението.

 Много ми допадна цветното предизвикателство на  Paper Artsy - страхотни уроци като например този: http://blog.paperartsy.co.uk/2016/08/2016-14-infusions-with-i-collection-by.html

 Тази направих вдъхновена от едно клипче на Ренка, както и от настоящото предизвикателство на Картишок - Вкусът на лятото. 


  А розите бяха част от замисъла ми за предизвикателството при Картичкофурии - Картичкофурийско предизвикателство 307 "Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен".
 

Предизвикателства/Challenges:  

петък, 5 август 2016 г.

Коледният ми албум.

Коледа през юли е често срещана тема в крафт предизвикателствата.
Аз пък ще ви предложа моята Коледа 2015 през август. 
Тя, коледната ми идея започна през декември, когато си купих разкошни коледни хартии от b-wow.net. Рядко си купувам голям формат блокчета, но се влюбих в цветовете. Любовта ми беше толкоз нестихваща, че реших да си направя нещо за мен с хартиите, за да си ги гледам непрестанно. Така се оформи идеята за албума. После се наложи да подсигуря снимките - отново чист късмет и волски инат :) Няколко дни преди Коледа, нямаше места никъде, но в последния момент се освободи един час в неделя сутрин. Безумно ранен час - 8 сутринта. Но все пак ние бяхме на линия, в сградата на стара Фабрика, неотворили още гуреливи очи, мечтаещи за кафенце. Е, кафе нямаха младежите и девойките от BohoSoulEvents, но пък ни черпиха чудесен чай и коледни курабийки. Фотосесията беше голяма веселба и купон, особено за децата, които щуряха и вилняха въпреки неприлично ранния час.
  Забележете - подбрала съм облеклото на всички ни така че да е в тон с хартията. Луда жена, нали?
Албумът направих миналата седмица, докато боледувах в нас. Размер: 20 см на 26 см, подвързан с две спирали. Украсата е семпла, защото снимките са достатъчно красиви.











вторник, 26 юли 2016 г.

Бебешки новини в синьо.

Здравейте приятели,  
Напоследък съм занемарила публикациите в блога, но лятно време е така - повече шматкане с приятели навън, дълги вечери в парка, и малко време пред работната маса. А когато е съчетано и с прекалено много служебни задачи и едно дребно разболяване, това съвсем обяснява нещата
Но нямаше как да не направя нещо за токущо родения ми племенник Георги - все пак съм леля, а не лукова глава. Имах на разположение само една вечер, в която бях малко по-добре и никакво желание в домашните да ми помогнат поне мъничко.
Най-бързото, което измислих е кутия, в която да се крият бебешките съкровища - от личен опит знам, че децата обожават да си разглеждат тези мънички тайни, трупани през годините и това ги кара да се чувстват обичани и ценени повече и от на-красивите албуми със снимки. В нашите кутии има косичка, пясък от първото море, гривничките от родилното, първо боди и куп други безценни за мен и децата дреболии.
Надявам се и Георги един ден да си разглежда с удоволствие неговите. Към голямата кутия се появи една мъничка, както и едно скромно албумче. Не ми остана време за специални снимки, защото бързах да го подаря.

 

 За майка му също имаше подаръци, още повече, че тя самата беше рожденичка миналия уикенд.
И за финал нека ви покажа сладкия повод за синьото албумче - големият малък Георги, роден на 11 юли, почти 2,5 кг - прекрасен, сладък малчуган. Да расте жив и здрав, рачешки да върви стъпка назад и три напред и да слуша батко си Дани. 
    

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...