понеделник, 5 декември 2016 г.

Седмица 48: Първи коледни картички

Измина още една седмица в търчане, купища работа, домашни грижи... и много картички. Питат ме напоследък защо не бълвам толкова много картички както преди ( това преди е 2013-2014 година) и днес се загледах - почти на финала на годината имам снимани 165 до днешна дата завършени проекта. При положение, че миналите години имах над триста.
Отговорът е прост - занимавам се  с по-трудоемки нещица като платна, албуми и тефтери, които са ми много време губещи. Отделно работя много в арт журнали за вътрешно удовлетворение... има си причини. Но определено смятам по време на коледните празници да обърна статистиката и да направя повече картички. Започнах ударно в понеделник с 9 броя за един ден. До сряда вече имах сериозна купчинка на бюрото,  бях спала около 14 часа за 3 денонощия и леко почвах да се изморявам. Занесох картичките в офиса и те хванаха пътя - коя в кой джоб влезе, не мога да ви кажа - не видях. Сега другата седмица започнам наново. 
Тази седмица стартира и новото ни предизвикателство, в което ви предизвикваме да споделите Какъв е цветът на вашата зима? Ще имате цели два месеца да ни отговорите, така че мислете внимателно. Моят е розово-синьо-пастелено.

 Направих и няколко бързи странички в журнала с новите печати на Santoro Mirabelle, които са ми особена слабост.
 Това ще го покажа при Фуриите и Бо: Картичкофурийско предизвикателство 319 "Дантелено" Краен срок за участие 23,59ч на 1 януари.

 Поиграх си доста с печати и се влюбих  в един Снежко на migito.com и в едно коте.



Другото са бързите коледни картички, за които ви споменах по-горе.


и за финал - отново ни достуват Слънчогледите -  за приятелка.

 Желая ви лека и спорна седмица. Да не забравяте, че времето за крафтърстване не е регламентирано. То се краде.
  


Предизвикателства/Challenges:  

събота, 26 ноември 2016 г.

Слънчогледи и кръгъл албум за мама

Тази публикация закъсня с месец и половина. На 13.10 мама празнуваше юбилей, и аз разбира се трябваше да направя нещо красиво за нея. Преди да ви покажа какво е, отварям скоба.
(Все по-трудно ми става да измислям с какво да изненадам най-близките си хора. Толкова картички и други дреболии съм им правила, че те някак очакват повече. А и аз като гледам подаръците си наредени на секцията в хола, искам да виждам градация, а не застой. Затова винаги творя в последния момент за любимите си хора, и не винаги успявам да реализирам по най-добрия начин идеите си. )
Но тук смея да твърдя, че случая е точно обратния. Подаръкът от самото начало се въртеше около макове или слънчогледи.
Финално избрах слънчовците - поръчах на мама пано за стена с поле от слънчогледи и започнах да мисля как да изглежда албума, в който да събера снимки на любимите и внуци.
Имах точно един лист хартията от naborsata.com  и го отделих за вдъхновение. После, гледайки го ми хрумна идеята албумът да  под формата на полукръг. Имах си една джаджа от Лидл, която реже перфектни кръгове до 30 см, така че с нея започнах да оформям полукръгове от мукава и бирен картон. Видях голям зор да ги направя еднакви, защото всъщност са по-големи от полукръг. Направих поне десетина, които доста се разминаваха в размера си. Финално подбрах шестте почти еднакви и това беше основата на албума.



После дойде втората трудност - да намеря как вътрешността да си ходи с външната корица и самотния ми слънчоглед на нея. Добре, че се сетих за едни страхотни големи слънчогледови печати, които migito.com ми беше правила преди време за една сватба. Залепих различни нюанси жълто-оранжева хартия и след това с няколко печата имитирах десена на корицата. Получи се доста добре - самите слънчогледи оцветявах с акварелните боички на Прима и стана много лесно.

Крайния вариант навяваше слънчево настроение - защото майка ми, освен че е разкошен човек и ние всички безкрайно много я обичаме, тя грее като слънчице и сплотява хората около себе си. Така че албумът имаше няколко внушения, но мисля всичките се получиха на един дъх. Винаги става така, когато правиш нещо с желание и вдъхновение.
Мама остана доволна от слънчогледовия си празник, а на мен се падна тежката задача, да мисля с какво да я изненадам за Коледа.
Предизвикателства/Challenges:  
PDE Linky Party Challenge Blog.  Theme:  Anything But A Card.
Love To Scrap Challenge Blog.  Theme:  Anything Goes.
 Inspiration Destination Challenge Blog.  Theme:  Anything Goes.

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Седмица 47 - Кръгла картичка за счетоводител от ЦСКА

Обичам шантави поръчки - обикновено ме вдъхновяват да направя нещо по-различно. Така беше и в този случай, в който имах само една нощ на разположение за да направя шеговита картичка за счетоводител, който на всичко отгоре е луд фен на ЦСКА.

Събрах в нета закачливи картинки и готини надписи за счетоводителите, с идеята да използвам един от тях в центъра на картичката. Но пък те бяха толкова свежи, че не можах да подбера само един и това наложи смяна на формата на картичката - стана нещо като мини албумче, при това кръгло. Голямо забавление падна, докато го сглобя, но си струваше усилията.
А ето и как изглежда отвътре.





  
Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Седмица 46: Платна, вдъхновени от природата

Ето ме и мен - с цял куп платна за показване. Уви, повечето щракнати на бързо с телефон - действие, което ужасно много ме дразни, но все бързам, все нямам време да спра и да извадя големия фотоапарат. Обикновено работя нощем и сутрин вече бързам да подаря - никой не чака да се дигне зимното слънце за да може кака ви да се накани за хубави снимки.
Така стана и с това платно - за любимата учителка на Марти и Ева от детската градина, която този уикенд стана на 50. Нейните "бонбон" и "буболече", както ги нарича тя, искаха да  и направя нещо много хубаво, което ме вкара в дълбок размисъл. Лилавото пък беше жокер от подаръка и букета, така че рамката ми на творене стана крайно тясна и ограничена. Затова сигурно ми отне над 6 часа обшо размишление и мацане - от синьо зелено платно с дъх на море и гора, стигнахме до златно-лилаво - цвят на диктатори и императори....
 
 Другото, което сътворих снощи, докато размишлявах по разни екзистенциални въпроси за елитарното ни хоби и как масата хора го възприема (тук лепиш, там режеш и картичката е готова - фасулска работа), родих една страничка в мини арт журнала. В центъра и е паяжината, каквато сме  ние - общността от творци, а сърцето с дупка по средата си има символика, но е прекалено лична да я споделя сега. Посланието е важното, а именно - споделяйте за да сте щастливи.  Това е моето кредо в последните години, и засега наистина ме зарежда и прави щастлива. И не, не е модерно, просто много хора достигнаха до този момент в живота си, затова вече се говори за "икономика на споделянето", за нови модели в бизнеса - като тръгнеш от апартаменти, вещи, екскурзии и какво ли още не....
 Следват  коледни картички и платно, направени изцяло с подръчни материали, по повод една благотворителна инциатива, за която може да прочетете повече във фейсбук. Все  още нямам нито настроение, нито вдъхновение за Коледа, но тук бях мотивирана от повода, така че имровизирах по време на събиране в Местенцето на Картишок.


Както виждате елхите са направени от природни материали, скъсани хартийки и нарисувани със силиконов пистолет. Когато иска, човек намира начини.
И за финал - едно платно, което може би ще остане сред най-любимите ми за тази година. За мен то е олицетворение на свободата и любовта към природата. Тя винаги е ввдъхновение за мен и стимул да продължа да се опитвам да пренеса красотата и върху платото.
 

С това платно ви каня да участвате в предизвикателството ми при  Картичкофурии - Картичкофурийско предизвикателство 317 "Картичка с природни материали" .

Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 7 ноември 2016 г.

Седмица 45: рамка за бебешки снимки, платно за мъж и сватбена картичка.

Късно привет в неделя вечер.
Днес ще съм бърза и лаконична - надявам се да ми остане малко време да намацам някоя и друга страничка в журнала, че съвсем го зарязах. Признавам: гони ме есенна депресия, хич не съм подхващала печати, мастила, пасти и боички тези дни, но мисля да аз да я подгоня вече тази гостенка проклета, че хич не ми се нрави така. Ден без нещо изработено /или поне започнатоси е загубен ден - това е моето кредо!
Показвам ви едно платно, което има интересна история. В оригиналния си вариант е платно за рисуване, беше преобразено с корк на дъска за червени и черни точки и доста време отбелязва личните добрини и бели на моя син, докато накрая вече нямаше същата стойност и влияние върху поведението му и реших, че е време за преработката му в нещо ново. Запазих остатъци от корка, допълних с акрилни бои, пасти през стенсил зъбни колела, после кафяви дистреси, тук там печати, надписи, един таг, малко дизайнерска хартия и готово. 
 Следва сватбена картичка с любимите уникални рисунки на inslee.net. Толкова е красива булката, че почти няма нужда от нещо друго наоколо - само малко цветя през  стенсил за релеф и тук там розови нюанси - нежни като нея самата.
 И за финал - една рамка, която в оргиналния си вид е платно за рисуване с размери 24 см/18 см. Оцветена с боички, после декорирана с хартии, пасти, балони, тя има за цел хем да украси стаята на Бебо, хем да се персонализира с негова снимка, ако родителите му преценят.


  Толкова от мен. Почвам да се замислям за коледни проекти, но все още не ми се вади голямата торба с неща от гардероба. Затова поръчвам нови  материали - да видим дали ще дойдат преди Коледния дух да ме изостави. 

Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...